Лятото на 1966-та година промени живота на Фанка. При катастрофа Фанка остава инвалид. Благодарение на добри лекари животът й е спасен, но ще прекара 18 години в инвалидна количка.
18 години ! Цели 18 години инвалид в Социалистическа страна.
Това е невероятно тежка карма.
Днес всичко от гадостите, които преживявяхме в Народна република България е изтрито от историята. БКП имаше политика за скриване на всичко тъжно. Инвалидите бяха заставени да стоят в дома си за да не загрозяват улиците и площадите и да не натъжават веселието на Народа.
Да, невероятно е, но е истина.
Истината ще ни направи свободни.
Няма значение кой управлява Родината ни България. Важно е да знаем как не трябва да живеем и да искаме Кмета, депутатите и правителството да правят по-добро качеството на живота ни.
Добри лекари спасиха Фанка и тя се прибра вкъщи.
Катастрофата я удари като главен счетоводител на Комитет за телевизия и радио. Писмено и говорими български, руски и немски езици, с опит и изградено име, въпреки произхода си.
Като инвалид Фанка няма никакъв шанс за работа в Социалистическа България. Няма съюз на инвалидите, което означава, че няма работа, няма информация как да се справи с последствията за семейството й.
Няма помощ от Социалната държава НРБ. НИКАКВА помощ !

Как се справяха инвалидите при Социализма ?
С приятели. При социализма добрите хора оцеляваха с помощта на приятели.
Лекари дадоха съвети и приятели на Фанка изработиха в Цеха за театрални декори специално легло, което осигуряваше няколко позиции за лежане и няколко за седнало положение.
Първите години  бяха най-тежки, защото никой не знаеше как да помогне. Партията даваше инвалидна количка, която беше тежка, много широка, с трудно управление, неудобна и опасна. Целта на тези колички беше да не излизат инвалидите от дома си. Да не ги вижда веселият народ.

Домът на Фанка стана място за срещи на хора от различни класи, образование и възпитание. Тук се срещаха прокурор от Главна прокуратура и политически затворник, плетачка и режисьор от БНТ, бояджия и известни лекари, преводач и железничар… Всеки от тях водеше приятел, който би искал да се вижда с интересни хора и да бъде полезен на Фанка и хора като нея.
Невероятна организация !

През 1968-ма година Кольо Дишков от Франкфурт свърза Фанка с инвалиди от град Карлсруе, Германия. Съюзът на инвалидите от немската провинция Баден-Вюртемберг осинови Фанка за да покаже на български инвалиди какво трябва да искат от Държавата.
Германците определиха няколко семейства, които да се грижат за Фанка. Те започнаха като изпратиха инвалидна количка каквато има всеки от тях. Лека, сгъваема, тясна, здрава, с мека кожа. Всяка част беше съобразена да предпазва от одраскване или нараняване защото най-малкото одраскване може да убие всеки инвалид.
Кольо Дишков, сестра му Катя Гюлеметова и техни приятели осигуряваха животоспасяващи лекарства и полезни аксесоари за инвалиди. С тяхна помощ Фанка, макар и инвалид, отгледа  двете си момчета. През 1970-та година Кольо и Катя отделиха от парите си и купиха на Фанка възглавница от течен силикон, която предпазваше още тогава инвалидите в Европа от декубитални рани.

Хора, живеещи на хиляди километра, зад Желязната завеса, се грижеха за Фанка, а Партията, която управляваше Социалистическият строй в България не правеше нищо за да запази живота й.  Усещането беше много странно. В училище ни учеха колко лоши хора са капиталистите, а децата на Фанка получаваха помощ от непознати германци, вместо от братя славяни.
Сблъскването с културата на европейците е като удар от товарен влак.
Германците, които загубиха войната осигуряваха на инвалидите си човешки живот, работа, социални контакти, условия за реализация, а победителите от СИВата част на Европа криеха инвалидите докато умрат тихо в леглото си.
Страшно е дори да го прочетете. Затова никой не разказва как живееха и как умираха инвалидите в България. Роднините им преживяват трагедията отново и отново и затова не искат дори да си спомнят, че техен близък е бил инвалид в България и е преживял няколко години като ранено животно в дома си.

Фанка свикна с новата количка и аксесоарите, които изпращаха германците.
Германците изпращаха снимки и описваха как работят и спокойствието, с което живеят сред здравите хора. Да, европейците имат култура за помощ на инвалиди, защото след всяка война оставали хиляди инвалиди, а убитите във войната оставали свободни работни места, които заемали инвалидите.
Затова в европейските държави има условия за работа и социален живот, а в България нямаше.
В България не е имало войни и затова инвалидите не са били толкова необходими за икономиката. Селското стопанство не е място за работа на инвалиди и в Земеделска България инвалидите стоят затворени в одаята.

Приятелите на Фанка се събирали и обмисляли какво да прави и как да се грижи за децата си. Малкият син е на само на 4 години.  Написали писмо за случилото се и го изпратили в Централата на SINGER. Бащата на Фанка е бил служител на SINGER България преди Девети септември. Пенсионераният царски офицер е организирал обучение на хиляди българки да шият и е продавал шевни машини в Царство България. Някои от тези машини работят и до днес.
Надявали са се, но не са очаквали, че ще получат отговор.
Дошъл представител на SINGER и огледал дома на Фанка за да прецени как да помогне. Като представителител на американците в Гърция знаел какво става в България и какви проблеми би имала Фанка като Сива българка. Представителят на SINGER описал как трябва да бъде организирана площта, как холът да бъде приемна, а едната стая – работилница. Показал какъв е размерът на машината, която SINGER  ще подари и как ще работи.
След няколко седмици пристигнала полуавтоматична машина за плетене SINGER и здрава висока маса, на която монтирали машината, както и уреди за навиване на преждата с малка, но здрава масичка. Донесъл и ръководства как се използват програмите – перфокарти и разкази на плетачки.
Това става през 1969-та година !!!

Сивата икономика вече е работела и всеки, който можел да произведе нещо с прилично качество имал шанс да печели пари. Партията се правела, че не знае и не вижда.
Случаят с Фанка бил различен.
Приятелите й създали щит, като водели съпруги и любовници на партийци да поръчват уникални за времето си плетени дрехи. Клиентите даваха смелост и Фанка започна да излиза навън.
След 1971- 1972 година Фанка е първата жена инвалид,
която се разхождаше с европейска количка по улиците на София. Немската лека и удобна количка помагаше за преминаване през тротоарите. Съпругът й Джони и синовете можеха да отидат с Фанка на гости, на кино, на театър, на опера. Дори в Общината или в Училище, където ги гледаха като отровени. Да, беше трудно, но децата на Фанка имаха майка и можеха да отидат с нея навсякъде.
Не минаваше ден без децата й да не чуят Народа да ги кори, че майка им инвалид не си стои в къщи. Питаха я пред децата й защо е навън. Народът е като деца. Казват направо тежки въпроси и обиди. Децата и Народа не са виновни, ако са невъзпитани и груби.
Виновни са политиците, които създават груб и невъзпитан Народ !
Инвалидите в България е важно да се научат да не се обиждат.
Хората не са лоши, а прости и не осъзнават какво говорят.
Не им обръщайте внимание. Не се дразнете.

Инвалидите днес не могат да си представят колко тежко беше тогава. Тротоарите бяха високи, имаше много улици с павета, нямаше релси на подлезите, нямаше асансьори, нямаше бани и тоалетни за инвалиди, нямаше аксесоари за инвалиди, НЯМАШЕ НИЩО, което би облекчило живота на инвалидите.
Лечението на инвалид беше кошмар. Лекарите нямаха представа, че инвалидите трябва да живеят с постоянен режим, който да им осигури добро здраве за да могат да поглъщат огромните количества лекарства. Храната трябва да е качествена, идеална чистота, спокойствие и предвидимост за месеци напред. Никой не учеше лекарите как се постига това.
В България никой не знаеше как да се постигне такъв режим.
Няколко български лекари се събраха около Фанка и започнаха да изучават как живее, работи, почива, пътува, как спи, как се къпе, как готви, как мие чинии, как простира дрехи, как …
Никой в Социалистическа България не беше виждал такова нещо преди. Български лекари изучават тайно пациент и се стараят да бъдат полезни на него за да може пациентът им да покаже на други инвалиди как да се справят. За да опазят Фанка от заразяване лекарите я лекуваха в дома й. Тук правеха прегледите, тук правеха операции, тук водеха студенти за да видят и да се научат.

Деца, Социалъзмът беше Система, която всеки добър човек можеше да заобиколи.
Нямаше значение, че наоколо бяха членове на Партията. Много от тях бяха и хора. Всички около Фанка знаеха какво правят. Те изграждаха условия на живот за инвалиди. Те знаеха, че правят нещо добро и никой не ги закачаше. Разбира се, че Партията знаеше какво става вкъщи. Сигурно е имало клиенти – доносници. Знаехме и не се страхувахме от тях. Те не ни пречеха. Плащаха си дрехите. Точка.

Германците от Карлсруе изпращаха лекарства, които докторите изпробваха първо на Фанка.
Тук, в дома й, български лекари се учеха и после се грижеха за родители на верните на Партията другари и другарки. За тях се донасяха същите лекарства от чужбина.
За инвалидите от Народа ужаса продължаваше и те умираха в страшни мъки и открити рани по цялото тяло.
Лекарите около Фанка й предложиха да стане „опитно зайче” за нови лекарства.
Знаехме защо го предлагат. Знаехме, че ако има успех лекарствата ще бъдат ползвани от близките на номенклатурата. Ние нямахме избор и Фанка стана с радост „опитно зайче”. Glaxo welcome, тогава беше само Welcome, приеха Фанка да бъде първият човек „Зад Желязната завеса” който да изпробва лекарството Септрин. Тъй като митничари или други гадове щяха да откраднат лекарството заради формулата му от Welcome изпращаха лекар, който носеше Септрин лично и преглеждаше Фанка. Лекарството Септрин спаси живота на Фанка.
Хиляди инвалиди в България умряха защото в Социалистическа България не се произвеждаха лекарства, а се крадяха готови формули на вносни лекарства.

Човек, дори да има добро семейство и много приятели има нужда от помощ.
Инвалидите имат нужда от повече помощ. В Социалистическа България ПравоСлавната Църква не предоставяше никаква помощ. Нямаха нито желание, нито представа как могат да помогнат.

Приятели заведоха Фанка в Манастира на кармелитките на ул. Асен Златаров. Там Фанка се запозна с кармелитки, които са обрекли знанията и опита си в помощ на хората. Те помагаха не само на католици, а и на православни християни. Да, католици помагаха на православни !!!
Една от сестрите кармелитки започна да търси рецепти, които Фанка да може да приготвя сама. Лесни, бързи и вкусни. Добри продукти, добри рецепти, добра храна, която да осигури здраве и сила.
Друга от сестрите кармелитки идваше един път седмично и помагаше при основното почистване на апартамента. Семейството чистеше всеки ден, а заедно със сестрата кармелитка се чистеше основно. Чистотата гарантира живота на всеки инвалид !!!
Ако Фанка поискаше да поговори приятелски, по женски, с чужд човек говореше със сестра кармелитка. Кармелитките разбираха, че чрез Фанка помагат за създаване на съюз на инвалидите в България и бяха сериозна опора.
За съжаление, когато започна борбата за Съюза на инвалидите Партията отказа да включи Църквите в обсъждането на проблемите и начините за решаването им.

След 1975-та година Партията започна разговори с група инвалиди, които искаха да регистрират Съюз на инвалидите в България.
Групата беше от хора, които вече имаха опита как да живеят и работят. Преговорите водеха архитект, преводач, лекар, плетачка, шивачка, цветар и още няколко смели и малко луди инвалиди.
Присъствал съм на някои от срещите.
 

Партията не разрешаваше да се промени толкова бързо живота на инвалидите и семействата им защото в България нямаше валута за закупуване на лекарства, колички, аксесоари, ремонт на улици, тротоари, асансьори, рампи и всичко, което цивилизацията е приела за задължение на всяка държава.
Партията не очакваше, че няколко човека и приятелите им ще отделят толкова енергия за да очовечат живота на инвалидите в НРБ.
Сивата икономика даваше работа на инвалиди и вече работещи и имащи пари те искаха и признание и уважение. Искаха Закони, които да гарантират правата им и да не ги обиждат и да не ги принуждават да умират сами в леглото.

Днес,
в сайта на Съюз на инвалидите в България няма нито дума за живота на инвалидите преди 1989-та година. Информацията за историята на инвалидите в България започва от 1989-та година.
Какво е ставало преди 1989-та година и кои са хората които са се борили за по-добър живот на инвалидите в НРБ няма нито дума.
Съюзът е създаден на Първия (учредителен) конгрес в София на 14 декември 1989 г. като обществена организация, която представлява и отстоява интересите на инвалидите пред държавните, обществените и другите органи и организации в страната и чужбина. 
Съюзът е юридическо лице със седалище в София, регистрирано по ЗЮЛНЦ във фирмено отделение на Софийски градски съд по фирмено дело № 684 от 1990 г.

Тук, в България е така.
И така ще бъде докато не разкажем Сивата история на България.
Сивата история на социализма ще освети как са живели родителите ни и защо 2 000 000 българи избягаха от Родината си.