Дума 19. Януари 2018 , брой: 13 Боян Бойчев
Членовете на НС на БСП, гласували против приемането на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, заслужават поздравления за това, че не се поддадоха на натиска и защитиха християнските ценности и традиционното семейство като основа на обществото ни.
Сега манипулациите продължават. Насилват ни да приемем конвенцията срещу насилието на всяка цена. Трябва да сме примерни пред ЕС, де! И много да слушкаме.
Но ние си имаме действащ закон срещу домашното насилие. Тогава?
А от ПЕС се ядосаха на БСП, че не подкрепила конвенцията. За съжаление е факт, че една част от левите партии в Европа се заиграват с разните там "джендър" (извинете за чуждицата!) движения. Това обаче става за сметка на такива важни теми като социалното неравенство, борбата с корупцията... Няма какво да се чудим, че в Европа все повече симпатии печелят крайнодесните партии, които поне на думи се обявяват за съхранение на традиционните ценности и добродетели. А левите губят своите поддръжници.
Не е вярно, че като лява партия трябва да подкрепим конвенцията. Едва ли обикновеният човек на наемния труд, прибиращ се преуморен вкъщи при семейството си, се вълнува от съдбините на хората с различна сексуална ориентация. Едва ли очаква в училище детето му да се чуди като какво да се определи. Но си задава въпроса защо така несправедливо са разпределени благата в света и защо никой не се наема да промени това статукво.
И нека не забравяме, че навремето истинските комунисти, които са основавали нашата партия, са се ползвали с името на честни и морални хора, които са се борили за едно по-справедливо и по-морално общество.
Накрая ще си позволя един виц.

Бизнесмен изпаднал в криза и трябвало да съкрати работник.
Първият бил представител на ромското малцинство. Вторият бил хомосексуалист. Третият бил млад интелигентен българин със здраво семейство с две деца. Шефът го погледнал и казал:
- Тях не мога да ги съкратя, защото ще ме обвинят в расова и сексуална дискриминация. Съжалявам, ще съкратя теб.
Младият мъж се замислил за семейството си, което щяло да остане без хляб, и казал на бизнесмена:
- И мен не можеш, шефе! Днес, като идвах на работа, забелязах, че съм започнал да се заглеждам по мъже.

Но и този виц, като повечето неща у нас, е по-скоро тъжен, отколкото смешен.