Снимка: Владимир Йосифов, BriagNews
 

Анастасия Станишева | pariteni.bg |

Справедливо ли е наемателите да плащат такси за вход в същия размер, както и останалите живущи в сградата? Отговорът е „не“.
Коректната практика е собственикът на жилището да плаща 50% от таксата „вход“, защото част от нея остава за ремонт на сградата, разкрива брокерът Владимир Йосифов от „Бряг имоти“.
Наемателят трябва да обясни това на своя наемодател и ако двете страни са в добри отношения, могат да се споразумеят.
Наемателят има право да отправи писмено искане към наемодателя на адреса за кореспонденция (ако имат такъв в договора за наем) за поемане на 50% от входната такса, защото в нея е включен и резерв за етажната собственост, обяснява експертът. Ако наемодателят откаже да покрие 50% от таксата за входа (след писмено и аргументирано искане), наемателят може да плаща на етажната собственост само 50% до края на срока на договора, като обясни на касиера на сградата защо очаква документ за част от дължимата сума. В този случай наемодателят ще дължи 50% от таксата на етажната собственост. Някои наемодатели не са в добри отношения с етажната собственост и дори може да не узнаят, че наемателят не плаща цялата сума. Едва когато наемателят напусне, етажната собственост ще поиска заплащане на дължимата сума наведнъж. При положение, че в сградата има асансьор, няма как да се определи коя част от таксата е за саниране на сградата и коя е за поправка на асансьора при евентуална авария. Общото събрание на етажната собственост определя размерът на таксата за жилища, офиси, магазини, заведения, работилници, паркоместа и гаражи. Ако наемодателят приема решението на общото събрание, е длъжен да плаща определената (с или без негово знание) такса. Няма допустими или не размери, отбелязва Йосифов. Общото събрание дори може да приеме (за определен срок и при сериозни причини) размер на такса, която е много по-висока от средната за града. Брокерът обяснява, че практиката в София е таксата да се плаща от наемателя, освен в случаите, когато: –съсобствениците се договорят таксата да включва такса за поддръжка и охрана на общите части и натрупване на резерв за ремонти на покрива, саниране на сградата, създаване на градина в двора, създаване на паркинг в двора или друга обща инвестиция. –наемодател и наемател се договорят в наемната цена да влизат и разходите за ТЕЦ (при спряно парно таксата се плаща), такса телефон (за да не се губи номерът), такса за СОТ, такса за портиер, такса за паркомясто и такса за входа. По принцип наемателят няма право да присъства на общо събрание на етажна собственост, а когато това стане, е само като слушател, без право на глас. Може да коментира, ако му разрешат собствениците или пълномощниците им, уточнява Йосифов. Причината за това е, че той не е собственик, а не е добре чужд човек да чува какви разходи може да си позволят собствениците в сградата.

Владимир Йосифов маркетинг и реклама на имоти
Брокер Емилиян Кърчев от „Ай Би Би Ес“ разяснява, че за определянето на такса „вход“ първо трябва да се изчисли колко са фиксираните и колко са плаващите разходи. Фиксирани са:таксата за асансьора, заплататана чистачката, възнаграждението на касиера и домоуправителя и евентуално на портиера или охраната. Променливи са: консумативите за почистването на входа, токът за общите нужди, токът за портиерното (ако има такова) и евентуално някакви текущи разходи. Накрая се слагат и два лева за евентуален буфер за спешни и неотложни нужди. Целта на този буфер е постепенно да се събират пари за капиталови ремонти и да не тежи на хората. Това обикновено се прави след натрупването на определена база данни за определен период. След като тези параметри са ясни, се пресмятат на  колко хора или апартаменти ще се разпредели сумата, която винаги е точна. На практика по-точен е методът за разпределение на апартамент, посочва специалистът, защото ако е на човек, трябва да се следи непрекъснато кой колко време пребивава. Законът за етажната собственост гласи, че ако не сте в апартамента, трябва да плащате половината такса. Понякога обаче етажната собственост решава да се плаща не на апартамент, а на човек. Само и единствено чрез този метод могат да се образуват големи излишъци. Но ако трябва всичко да е точно, изобщо не трябва да е така, смята Кърчев. Навсякъде данъците се изчисляват върху площ от нотариалния акт. Тогава обаче не може да се образува по-голям излишък. Решението на общото събрание може да бъде атакувано като се направи финансова ревизия и се изнесат резултатите на видно място във входа, коментира експертът. Ако и това не помогне, се пуска сигнал до общината за вземане на отношение. Следващата стъпка е районният съд. Етажната собственост има абсолютно право да определя резерв. Но той трябва да е в определени граници (обикновено не повече от 700-800 лв. за една календарна година). Иначе трябва да се редуцира до тези граници. И задължително парите трябва да са в банкова сметка, за да се вижда кой, кога и колко внася и кой използва тези общи пари за лични нужди, когато му потрябват. Това е голямо удобство, твърди брокерът. По начало разходите за едно жилище се плащат от ползвателя. Той трябва да заплаща и таксите за смет. Но данъкът за собствеността задължително се полага на собственика. Наемателят има право да получава информация относно разходите на етажната собственост, най-малко по две причини – защото живеете в съответната етажна собственост и защото няма основание тази информация да е засекретена, освен личните данни на хората. Добрите отношения между наемодател, наемател и етажна собственост са задължителни за всяка от страните. Затова всеки от тях трябва да се старае да постигне разбирателство с останалите и внимателно да преценява постъпките си.
Очакваме Вашите въпроси и запитвания по казуси на pariteni@netinfocompany.bg.
Ние ще търсим нужните Ви отговори и ще предлагаме ефективните решения според експертите в съответните области.