Църквата е наречена Свети Спас / на Спасителя /.

Няма светец с име Спас и затова няма икона на Свети Спас.
Църквата е под  централата на УниКредит Булбанк в София, пл. Света Неделя № 7.
 

Храмът е част от археологичен комплекс, просъществувал от края на ХІІ - ХVІІІ до края на ХІХ век.
Църквата Свети Спас е една от сградите в центъра на София пострадали при бомбардировките през 1944-та година.

снимки: Владимир Йосифов, BriagNews

*  Св. мъченик Анастасий Струмишки
Българското име по кръщение на този мъченик било Спас, но гърците по незнание на езика неправилно го превели на Анастас.
Той произхождал от малкия градец Радовиш, близко до гр. Струмица (древния Тивериопол), и изучавал оръжейно майсторство в Солун. Неговият майстор пожелал да изнесе от града няколко скъпи турски облекла, но без да плаща обикновения междуградски налог. Затова той помолил Спас да облече едно от тия облекла и да го изнесе от града. Когато минавал покрай бирниците и те му поискали документ за платен налог, момъкът отговорил, че е турчин. Тогава бирниците поискали той да прочете някаква специална мохамеданска молитва, която всеки мохамеданин знаел наизуст. Неопитният Спас се смутил и замълчал. Бирниците разбрали измамата и го завели при своя началник. И първото нещо, което турците предлагали в подобни случаи за уреждане на неприятността, било това - виновникът да приеме мохамеданството. Но Спас не се поддавал нито на съблазнителни обещания, нито на страшни заплахи. За да го изплашат още повече, те намерили лъжесвидетели, които казали на моллата (мохамеданско духовно лице), че той похулил Мохамеда. Моллата най-напред се опитал със своето красноречие да го склони към мохамеданство. После преминал към обещания на подаръци, най-съблазнителни за младия оръжеен майстор.
Най-сетне опитали жестоките мъчения: били мъченика, вбивали под ноктите му остри спици от тръстика, хвърлили го в тъмница, като стегнали ръцете и нозете му в клади, а на шията му надянали тежка желязна верига. Но страдалецът повтарял едно и също:
„Аз съм християнин и няма да се откажа от моята вяра!”
Градоначалникът произнесъл присъдата Спас да бъде обесен вън от града. Но изтерзан и измъчен, младежът паднал на пътя към лобното си място и предал на Господа духа си.
Това станало на 29 август 1794 година.