В центъра на София, ако вървите по ул. Граф Игнатиев ще видите мъж с раница, който предлага вино от Мелник.
Има клиенти.
Цената е водещата мотивация и през зимата продажбата е лесна.
Това не е рекламна кампания или промоция от регистриран производител !
Продажбата е без да е ясно какво е качеството на виното и без да се плащат данъци и осигуровки.

Мъжът, който продава вино от Мелник може би получава пенсия, която плащат гражданите, които не произвеждат вино и ракия в мазето си.  Мъжът може и да е железничар, който пътува безплатно с БДЖ и продава вино произведено от други.

Всеки производител има право да продава плодовете на труда си.
Хиляди български селяни мислят, че имат повече права от други хиляди граждани и може да получават "нетрудови доходи" от продажбата на домашна ракия и домашно вино.

Повтарям, не е проблем, че има хора, които продават домашни храни и напитки,
а това, че не плащат данъци и осигуровки и създават възможност на търговци да мамят Хазната.
Каква част от живота в българските села е Сива ?
Колко процента Сиво би било PRиемливо от гражданите, от Правителството, от Европа ?

По улиците на Ню Йорк може да видите красива количка за луксозни кучешки бисквити. Ако сте забравили да вземете храна за кучето си може да го почерпите с висококачествени бисквитки без захар.
Кметството на Ню Йорк печели, туристите се снимат, заможните хора са доволни и животът си тече по правилата...

Продажбата от раница на вино в туристическият център на европейска столица е саботаж на туризма и Кметството на София трябва да помоли този мъж да обикаля кварталите и да доставя виното си по домовете на столичани, като заплаща 10% данък, както правим всички ние. 
Всеки производител на вино във Франция има право да продава виното си с доставка от врата до врата. Това е практика от векове, но всяка доставка е документирана и е с платен данък и осигуровки.
Доставката на селскостопанска продукция по домовете е обичайна практика в Европа и създава конкуренция, която държи приемливи цените в магазини за храни и напитки.