Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2014 11:37 - Казармата | Сивата история на България | Разказ 8/50
Автор: briagnews Категория: История   
Прочетен: 1663 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Който твърди, че през 2014-та година е добре в България да има Казарма показва ясно, че не познава историята и няма представа от етническите проблеми пред които ще бъдем изправени ако отново организират Трудови войски.

В България Трудовите войски са създадени като оръжие срещу свободата и пазара.
Няма расова търпимост, няма свобода и няма пазар в държава, където политическите врагове и непълноценните / неграмотните са принуждавани да работят като роби вместо да се наемат работници, които да печелят чрез труда си.

Враговете на Народа разбираха, че ще преминат през Родната казарма.
Момчетата в семейства, където имаше убити от Народен съд, убити без Съд и присъда или избягали в чужбина роднини се готвеха още от деца за кошмара, който ги чака в Казармата на НРБ.

Тук ще разкажа какво съм преживял. Надявам се, че в коментарите ще се включат както хора като мен, така и мъже с безупречно политическо родословие.

Баща ми Йосиф е преживял част от младостта си в Лагер. Отдели достатъчно време да подготви и брат ми, и мен за това, което ще преживеем в Наказателни войски. Да, българи като нас изпращаха в Наказателни войски за да бъдат PRечупени и Смачкани.
Майка ми и баща ми направиха всичко възможно да създадат връзки с големци, които да гарантират живота ни като роби в Строителни войски.
Спокойствие, търпение, скриване на страха, внимателно оглеждане на ситуацията… Подготвяха ни да преживеем битка с верните кадри на Партията.

Като ученик в 10 клас направих забележка на „учителя” по Военно дело. Другарят беше майор, с униформа, който непрекъснато държеше шомпол и в часовете сръчкваше съученичките ми с шомпола в гърдите. Да, не силно и не създаваше синина или раничка, но беше проява на отвратително отношение и неуважение към жените пред него.
Никой учител не смееше да му каже да не го прави. Всички знаеха и мълчаха.
Един ден му направих забележка и стана страшно. Този другар поиска намаляване на поведението ми и ми показа какво ме чака в Родната казарма.
Скандалът беше голям. Учителите ме подкрепиха смълчано и го убедиха да не носи шомпол в часовете си. Не, не му казваха да не мушка момичетата, а да не носи шомпола из училище.

Този случай наложи изпробване на подготовката на родителите ми за Спасяването на редник Йосифов. Помолиха режисьор Нина Минкова да ме скрие в снимките на телевизионен театър и да не разреши на майора и приятелчетата му да ме тормозят по време на Военното дело.
Нина Минкова беше човек с добро познание за живота в Народна република България и помагаше на много хора да се спасят от Репресията на Системата.

На един от медицинските прегледи доктори ме посъветваха да подпиша договор с Кремиковци за да се спася от Наказанието. Отидох в Кремиковци и с помощта на човек от „Бялата къща” разгледах Кремиковци отвътре. Вероятността да ми се случи нещо в Адът, който представляваше тогава Кремиковци беше опасно голяма. Човекът ме заведе в завод Зебра, където можеха да ме пращат по наказание. В завод Зебра работеха затворници и от тях се виждаха само зъбите.
След редица разговори решихме да рискувам и да постъпя в Родната казарма.
Една година тренировки уличен бой и хранителен режим. Всеки месец увеличавах дните без храна.

Октомври 1979-та година. Приемане във временна школа в Пловдив, комплекс Тракия.
Няколко дни нямах проблеми. Никой не обръщаше внимание, че ям много по-малко от останалите.
Една сутрин ни събраха на плаца и Български офицер изчете няколко имена. Заповяда ни да излезнем пред строя и обяви :
„ТОВА СА ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА !!!”

Смело мога да кажа, че ни изненада и уплаши. Всеки от нас е въоръжен с автомат и давахме денонощни дежурства охранявайки оградата на поделението. Решихме, че ще инсценират  бягство и ще ни гръмнат или осъдят.
В столовата се хранехме само с хляб. Храната не беше лоша, но се страхувахме да не ни сложат нещо, което да ни попречи да даваме караул и да ни осъдят за напускане на поста.
Пловдив не е далече от София и всяка неделя идваха роднини или приятелите им – военни с униформа за да покажат, че се интересуват от нас.

Политическият командир на Поделение 1234567890 избра друг начин да ни изтормози. Без никакво предупреждение, без заповед, без време да се обадим по телефона, без присъда, без причина ни качи на камион и ни закараха в Димитровград.
В Димитровград Строителни войски строяха жилищни блокове и експлоатираха робски труд на български младежи, които бяха млади войници, не изрекли Клетва.

За тези, които не знаят нищо за Казармата в България до Клетвата не се тормозеха момчетата за да не се самоубият.

Та, в Димитровград ни захвърлиха на група озверели осъдени от Военен съд кретени – дисцип. Такива хора строяха Димитровград с дръжки от лопати. На всяка площадка от блока стоеше по един дисципаджия и бухваше българските войници, които тичаха нагоре и надолу с тухли, кофи, балатум, паркет или нещо друго.
БОЙ ! БОЙ ! БОЙ ! БОЙ ! БОЙ ! дни наред БОЙ !
Тормозът, който преживяваха синове на България беше ЧУДОВИЩЕН !


Приятел на родителите ми, полковник, командир на поделение, ни намери и донесе няколко туби с анасонова ракия. Заради ракията извергите, които „гарантираха” спазването на пусковия срок на блоковете спряха да ни бият. Останалите войници – роби отнасяха и боят, от който ни спаси ракията.
Охраната на това забравено от Бог място беше поверено на лейтенанти от БНА, които не смееха да мръднат от фургоните за да не ги пребият и тях. Те бяха с униформа и оръжие. Няколко пъти удряха и тях…
В Армията на НРБ се сблъскваха интересите на българи, които искаха да останат хора, въпреки, че са офицери и българи, които съзнателно или несъзнателно изпълняваха задачата да тормозят младите мъже за да ги PRечупят.
Въпреки високата корупция съществуваше противопоставяне между офицери, които искаха младежите да възмъжеят и офицери, които искаха да смажат мъжете на България.

Когато родителите ни разбраха, че сме „отвлечени” от Поделението – Школа в Пловдив и сме изпратени в Димитровград вдигнаха шум и нещастниците, които бяхме изпратени да строят за Родината бяхме освободени от нощния бой като ни настаниха в хижа. Дисципаджиите не бяха доволни и ни биеха по улиците на Димитровград, докато отивахме да спим в хижата.
Жители на Димитровград сигурно си спомнят как извръщаха глави за да не гледат позора, как озверели пияни мутри бият войници по улиците на града им.
След още няколко дни отново ни качиха на камион и ни върнаха в Новобранската школа в кв. Тракия – Пловдив. В Школата нямаше физически тормоз. Политическият командир беше разбрал, че семействата ни са подготвени и само ни заплашваха. Всички в Школата разбраха какво ще им се случи ако не изпълняват срока за построяване на българските жилища…

Заклехме се да служим на Народа си.
Служихме вярно на Родината си 27 месеца. Казармата остана като черна дупка в живота.

Родителите ми успяха да ме върнат в София. Политическият командир в Пловдив и приятелите му във Военното окръжие в София ми бяха подготвили изненада. Да, изпращаха ме в столицата, но в поделението в Парка срещу НДК и сградата на КЕЧ, където сега е офис – сграда пл. България 1. КЕЧ е част от Трудови войски.
Попаднах в Поделение 1234567890, където бяхме 1805 войника.
1500 цигани, 300 турци и 5 софиянци.
Циганите и турци рядко се разбираха. По-скоро циганите тормозеха турците.

Още като пристигнах ме посрещна политическият командир. Огледахме се и той ми обясни, че съм изпратен тук за да ме смачкат като дървеница. Нямало къде да спя, ако не приема предложението му. Двама софиянци спят в лечебницата, един спи в канцеларията на командира и един софиянец спи в караулното. Аз може да спя само в оградената работилница на УБО.
Ако приема да не крада от материалите на работилницата на УБО ще преживея спокойно 24 месеца в поделението.
Всички офицери бяха наясно, че в Строителни войски терора е много по-страшен, защото войниците нямат оръжие и няма българи, които знаят да четат и пишат.
Приех, без да се замислям. Разбрах, че политическият офицер не мисли да ме тормози.

Първата вечер спах в ареста като най-сигурното място в поделението. На следващата сутрин ме запознаха с техническите на блоковете, които строяхме и с техническият и майсторите в работилницата на УБО. Политическият командир ме представи и след одобрението на техническите ми дадоха ключовете на работилниците и складовете. В една от канцелариите имаше легло, където щях да спя спокойно зад висока ограда. Никой циганин не би прескочил оградата за да се заяжда защото много добре знаеха, че ще ги обвинят в опит за кражба на ценни инструменти и материали.

След като техническите ми предаде материалите в складовете ме запознаха и с 12-те войника  българи мюсюлмани от села около Кърджали за които трябваше да отговарям. Те бяха работници в дърводелската работилница.
Ключове за работилниците и складовете имах само аз. Всеки офицер в поделението знаеше, че аз съм склададжията на специалната работилница. Това гарантираше безопасността ми.

24 месеца петимата софиянци преживяхме в крайно враждебна среда. Ние бяхме защитени.
В бараките, където спяха 1800 цигани и турци никой не знаеше какво става. И никой не се интересуваше. Расизмът в Казармата не беше обявен официално, но се демонстрираше ясно.

 В единият склад имаше 500 литров бойлер. Невероятен лукс !
На циганите беше забранено да влизат в ограденото пространство на работилницата. Дори най-големите бабаити от циганските групи не си и помисляше да поиска да се изкъпе. Ако дежурен старшина или офицер види циганин в оградената за складове площ от поделението щеше да го вкара в ареста, а там са турците.
Циганите биеха и тормозеха турците в спалните помещения, а турците си връщаха в ареста.
Ужасяваща картина!!!


Расизмът в Строителни войски е подхранван от липсата на баня и от огромните количества алкохол. Расизмът не беше на религиозна или културна основа.
Старшините и офицерите / с право / се гнусяха от мръсните и потни войници – роби. Нормално е ако си работил цял ден да се потиш, а баня се полага веднъж седмично. Веднъж седмично си сменят бельото, ако имат такова.
Представете си 1800 работника, които няма къде да се изкъпят след работа, нямат дрехи за да се преоблекат след работа, нямат сили да се изперат и няма къде да скрият чисто бельо.
Представете си миризмата, в която спят заедно турци и цигани, при положение, че двете етнически групи имат различна, специфична миризма.
Това са здрави и силни мъже, работници, потни, с невероятна агресия, почти непрекъснато пияни…
В бараките се изяждат колетите, които всеки ден роднини и на циганите, и на турците изпращат или носят. За да не се развалят месата са силно препържени. Миризмата на пот, страх, алкохол, агресия, развалено олио, мръсно бельо и …кръв не може да се очисти с отваряне на прозорците или измиване на пода.

Нито старшини, нито офицери влизат в бараките. Бараките се управляват от отговорници – цигани. Циганите са повече, подкрепят се, бият се заедно и техните извращения се подминават мълчаливо. Има и турски групички, но те са малко и то на войници, които се скъсват от работа и майстори и технически се застъпват за тях и ги тормозят по-малко.

Мюсюлманите, които работеха в работилницата разказваха ужасяващи истории.
Отделих им две шкафчета. В едното си слагаха чистото бельо и пари, а в другото храна от колети.
Тези 12 войници живееха щастливо, защото след работа оставаха зад висока ограда, спокойно се къпеха и перяха, преобличаха се, отиваха на вечеря и после пак се връщаха зад оградата.
Тук не можеше да ги бият и тормозят. Чак късно вечер, когато циганските тартори бяха заспали отиваха в бараките да спят. Бараките са общи за да има напрежение.
Цигани тормозеха не само турци, а и цигани. Едните племена тормозеха други племена.
Ужас !

Алкохол.
В Строителни войски не се спазва забраната за консумация на алкохол. Семействата на цигани и турци също се подготвяха с години, но не с връзки, а спестяваха пари или взимаха заем. Парите изпращаха на синовете си в Казармата. По-слабите купуваха алкохола за да не ги бият и тормозят. Тарторите изпиваха огромно количество алкохол.
Добрата храна и тежката работа помагаше за разграждане на алкохола, но създаваше атмосфера на нечувана агресия.
Тези, които излизаха от поделението и купуваха алкохола от съседните магазини бяха освободени от нощен тормоз. От нощен тормоз бяха освободени и шофьорите на камиони, с които водеха войниците до кв. Младост, където бяха блоковете, които строяхме.
Шофьорите на камиони бяха пияни всеки ден. Нямаше катастрофи и десетки убити само защото движението из София беше слабо. Шофьорите на камиони бяха постоянни доставчици на алкохол. Алкохол купуваха във всеки магазин по пътя защото никой не е облечен с военна униформа, а с работни дрехи. Косите са нормални и повечето продавачи не разбираха, че срещу себе си нямат свободни граждани, а войници.
На Вечерна проверка поне 300 войника се държат за ръце за да не паднат. Отпред се строявахме трезвите, след нас пилите малко, след тях пилите повече и най-отзад са пияните, които не могат да се държат на крака. Всеки ден е така.
Няколко пъти ни държаха с часове, докато изтрезнеят ония отзад.
Виждал съм как 1800 човека се клатят защото не могат да стоят на краката си.
Случвало се е дежурен офицер да пита на Вечерна проверка имали поне един трезвен.
Може би е имало 20-50 човека трезви, но не смеем да се обадим.
Не, няма как да повярвате. Само този, който е видял това с очите си ще го приеме.

Не се чу за изнасилване. Не се чу за убийство.
Нямаше и наръгване или "самоубийства" от висок етаж на някой блок.
Боят и тормозът бяха до границата, след която тормозеният няма да може да строи за Родината.
Боят се забравя. Остава унижението. Остава ужасът, който е вкаран в мозъка. Остава спомен за десетките нощи, в които мюсюлмани са били завити с чаршаф и са държали нощната лампа на господаря – ром / циганин /.
Остава омразата. Омразата остава завинаги!!!
Страхът от натрупаната омраза към циганите може би е една от основните причини за Голямата екскурзия. Управляващите са усетили, че напрежението е станало опасно и може да избухне етнически конфликт между цигани и турци.
В Народна република България партията се страхуваше не от Етнически конфликт между българи и цигани или между българи и турци, а между роми и мюсюлмани.
И, повярвайте ми, имаше защо.

Циганите в Социалистическа България работеха. Хиляди роми, тогава им казваха цигани,  имаха и втора работа. Циганските кланове държаха Черната борса.
На българите беше забранено да имат нетрудови доходи от търговия. Да, можехме да произвеждаме, но не можеше да го продаваме. Днес, всеки знае, че основната печалба се генерира при продажбата, а не в производството.

Турците в Социалистическа България бяха работници и земеделци. Имаше и образовани турци, но не говоря за тях. Масата мюсюлмани при Социализма беше от работници. Турците имаха пари защото старите им родители отглеждаха тютюн и умираха на нивата от умора.
В Строителни войски разделението на търговци и работници беше много ясно изразено. Хитрите търговци – цигани доминираха над едва говорещите български турци.

Циганите можеха спокойно да разговарят с офицери, макар, че знаеха 200-300 български думи, защото знаеха привилегиите дадени им от Партията и смело искаха, искаха, искаха.
Циганите редовно отиваха в отпуска защото имаха наглостта да молят всеки офицер, който срещнат.
Турците знаеха 300-350 думи на български език, но не смееха да разговарят със старшини и офицери. Те бяха наплашени и свити, както са били и родителите им.
24 месеца говорех с офицери от името на някой от турците, които работеха в работилницата или техни приятели. Офицерите не показваха учудване, че българин им предава молба на турчин, но често отказваха. За турците се спазваше Устава и не се пускаха в „излишни”отпуски.

Престоят ми в Поделение 1234567890 беше ползотворен защото научих как да говоря с цигани. В други разкази ще опиша колко много ми е помагало това. Като цяло българите се страхуват и гнусят от циганите. Тъй като нито се страхувам, нито се гнуся мога да говоря спокойно и уверено с всеки циганин. Това ми помогна да организирам стотици сватби на богати 10-хилядници и богати 100-хилядници.

В Казармата разбрах, че турците са работливи, тихи, злопаметни и благодарни.
Да, във всеки колет имаше подарък за ефрейтора на нашите хора. Роднините на турците от моето отделение разбираха, че религията им не ми пречи, не ми пречи и това, че празнуват на различни дати или се хранят без свинско месо.
Свинско месо!!!
В Казармата няма друго месо! Пилешкото месо се готви със свинска мас...
В Българската мулти етническа армия не се спазваха хранителните традиции на мюсюлманите. 27 месеца от живота на всеки мюсюлманин минаваха в разрез с религията на дедите му.
Това не ме е интересувало нито тогава, нито сега. Помагах ако мога.

Обяснявам защо мъжете мюсюлмани не прощават гаврата, която са преживявали всеки ден в Българската армия.
Днес, през 2014-та година, в НАТО, войници и офицери сикхи имат право да носят традиционното покривало на дългите си коси, а не кепе или фуражка.
Уважението е това, което прави от войника гражданин.
image
Владимир Йосифов, BriagNews, Щрихи от Франция, Лято 2012

Терор и Унижения правят от войника твърд електорат в затворен етнос…

Убеден съм, че ако сега политици прокарат закон за връщане на задължителната Казарма в България ще бъде нарушен Етническият мир между цигани и турци. Може би ще участват и българи, но основният конфликт ще е между циганите и турците, които са се тормозили десетилетия в Родната Казарма. Днешният конфликт няма да бъде само в Казармата, а ще взриви омразата натрупана за 45-50 години.

САЩ са използвали успешно Втората световна война за да намалят расизма. Не е изкоренен, но е намален.
В България расизма се засилва с всяка нощ на обири и нападения над села и градове.
Ако внуците на бити и ограбени българи са в едно спално помещение с крадците и насилниците на роднини и съседи няма как да няма конфликт между българи и цигани.
Ако внуците на бити и тормозени турци са в едно спално помещение с тези, които са тормозили мюсюлманите 50 години няма как да няма конфликт.
Ако в едно спално помещение бъдат събрани въоръжени националисти, цигани, турци, евреи, араби, руснаци, леви и десни ще има кървави сблъсъци.

Днес, в мирно време, няма страх от Репресия на Партията и ако има задължителна Казарма бунтовете на въоръжени етнически групи ще пламват при най-малък повод.
България не е готова да поеме риска на МултиЕтническа Армия.
БСП и ДПС опазиха Етническият мир само защото няма Казарма и Трудови войски.
За съжаление десните политици не анализираха защо е организирана Голямата екскурзия и защо след 1989-та година ДПС е толкова стабилна.
Българите мюсюлмани не са простили на циганите, а са приели, че ние, българите ще купуваме с данъците си тютюна им и ще цивилизоваме селата и градовете където живеят мюсюлмани.
Огромната власт, която ДПС ползва и огромната безнаказаност, която циганите ползват дразнят българите и увеличава избирателите на националистически партии.

Важно е да се говори за Казармата в НРБ и за срамната й част - Строителни войски. Виновните политици измряха. Виновните създатели на Системата на злото измряха.
Край.
Български политици се страхуват, че ще ги обвинят за престъпленията на Режима.
Въпросът не е за поемане на вина, а за изговаряне на истината.
Истината ще ни направи свободни...

image






Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. germantiger - ПОЗДРАВИ И ЗДРАВЕ ЗА ВАС И БЛИЗКИТЕ ВИ,ЧЕ ДА НЕ БЕРЕТЕ ГРИЖИ
23.02.2014 14:55
Предполагам ако служех по червено време - и мен ме е чакало "това"?!

- прадядо ми е убит от кому онанистите без съд и присъда нейде в Кюстендилско
- дядо ми е съден от Народния съд и "оправдан" благодарение на единствената уважаван кому онанистка в рода ни - Валя Вичева
- ИМЕНАТА НА МАЙКА МИ ТОГАВА БЕБЕ И ФАМИЛИИТЕ НА НЕЙНИЯ РОД - ГЕРМАНСКИ (по майка съм германец) СА СМЕНЕНИ СЪС СЛАВЯНСКИ МАКАР В ТОЧЕН БГПРЕВОД

- аз служех в БА Вътрешни войски Нови пазар, обучението там беше ниво, елшок палки,бой на стадион в нощ итн...
- после заради мома си "взех шапката" и реших сам лапешки да си дам отпуск - хванаха ме естествено, имах гарнизонен арест и заплаха от съд
- за да не стане последното с връзки ме пратиха в КЕЧ/Строителни войски,там бяха с цигани, турци, татари, хора с по 4 имена, присъди, неграмотни и прочие

- лично аз особени проблеми нямах - бях тренирал бокс преди казарма, тренирах си културизъм/сега му казват бодибилдинг, от дете като "гаден германец" съм се млатил с бол българчета обикновено по няколко срещу мен

- в кеча с българите направихме система - аз изчислявах пътни листи,гориво разход или икономия, а от това зависеха отпуските - правех и формата за месеца (хранодни на един "чаршаф" и прочиекоето трябваше да правят старшината и ротния).На българите прехвърлях икономията, на мангалите разхода, моите продаваха гориво, деляхме пари, продавах и кубинки от складовете, имах ключ и за парадното с парадните униформи, айде спирам с конкретиката

- с "две думи" - деляхме се на какви ли не, миришеха си на лой, алкохол и побой колкото желаеш, аз лично не пия и до днес, но когато трябваше биех (задължително е за да те уважават)

После имам почти 11 години служба извън БГ във FFL и да ги нарека ЧВК на няколко континента - от това богат никой не става, но след връщането ми в БГ, мога даси позволя да имам времето за себе си, а на запад вече казват, че богат е не този,който има пари, а този, който има време за себе си!

ПО "МОЕ ВРЕМЕ" СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ НЕ БЯХА ТАКАВА ТРАГЕДИЯ И БЪЛГАРИТЕ БЯХМЕ 1/4,ТЪРПЯХ СЕ ВКЛ. С НЯКОИ ТУРЦИ И ЦИГАНИ, ЕДИН ДОРИ МИ БЕЩШЕ СОЛ-ТАШАК, НО ИМАХ И МНОГО БРОЙКИ СРЕД ТЯХ - КОЕТО НЕ СЕ ПОСТИНГА С УВАЖЕНИЕ - СЕ ПОСТИГА С БОЙ

P.S.
При желание и време, лично за мен (да прощаваш, че занимавам четящите С ЛИЧНОСТТА ми), в постинга има за семейството ми и кому онанистите:
http://germantiger.blog.bg/history/2011/05/09/edin-germanec-protiv-9-mai.744071

СЪЖАЛЯВАМ ЗА НЕЛАКОНИЧНОСТТА НА КОМЕНТАРА МИ!
цитирай
2. briagnews - Благодаря ти germantiger !
24.02.2014 11:19
Все още българите се страхуват да опишат какво са преживяли, защото никога не са говорили с близките си и те не знаят.
Когато съм разказвал какво съм видял никой не вярваше.
НИКОЙ !
Дори майки на мъже преминали през Трудовият лагер на БНА не искаха да вярват какво са преживяли синовете им.
---
Предполагам, че blog.bg отново ще изтрие профила ми.
Преди години пишех за онова време и когато читателите стигнаха 1 000 000 ме изтриха без предупреждение.

Бъди здрав !
цитирай
3. apostapostoloff - Вижте сега и обратната страна на медала:
24.02.2014 14:45
Аз служих в елита на БНА- Първа школническа мотострелкова в Плевен (във втора бяха Бойко Борисов, Богомил Бонев, Кирил Радев и т. н.). След ШЗО служих в бойния полк на Варшавския договор в Харманли.

И сега внимавайте! През цялата си служба не срещнах НИТО ЕДИН циганин, турчин, арменец, евреин. Това е другото измерение на расовата дискриминация. Комунистите не даваха на малцинствата достъп до оръжие изобщо. Много показателно, нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: briagnews
Категория: Новини
Прочетен: 544259
Постинги: 612
Коментари: 385
Гласове: 383